ЩО Е НАРОДНА МЕДИЦИНА

Народната медицина е съвкупност от устни сведения за начините и средствата за лечение, предавани от поколение на поколение. Тя представлява многогодишен лечителски опит, запазен в народната традиция. Отличава се със следните по-важни характерни белези и особености:

1. Нейните средства са насочени не само към лечение на болния орган, но целят и общоукрепващо въздействие върху целия организъм. Принцип на народната медицина е индивидуално да се лекува целият организъм, като се въздействува и върху симптомите на болестта.

2. Тя си служи най-често с комплекс от физиотерапевтични (с вода, въздух, слънце и движения), билколечебни (фитотерапевтични), диетолечебни и други средства, които не оказват неблагоприятно влияние върху организма.

3. Лечебните средства и методи на народната медицина не са скъпи - за провеждането им са достатъчни съвсем евтина материална част и скромна домашна обстановка.

Въпреки положителните им страни, методите на народната медицина не са общоприложими. Понастоящем съществуват и много други методи за лечение и лекарства, които имат предимства. Това е логично, понеже народната медицина се развива и усъвършенствува несравнено по-бавно и в друга насока в сравнение със съвременната официална медицина. Народната медицина препоръчва лечение предимно с физични средства и билки, а официалната с химични. Съвременната научна медицина използува често редица елементи на народната медицина; днес тя е много напреднала. Благодарение на успехите на помощните науки (биология, анатомия, физиология, патология, патофизиология, биохимия, биофизика, фармакохимия и др.) научната медицина се е оформила като един от най-развитите клонове на науката изобщо. Затова е необходимо много от методите на народната медицина да се използуват съобразно с днешната научна медицина, за да се избягват нежелателни грешки.

Българската народна медицина се е създала през вековете въз основа на народния опит. В много от нейните методи се крият рационални зърна, които трябва да се разработят научно и да се обосноват теоретически. Редица научни методи за диагностициране и особено голям брой средства за лечение и начини за предпазване от заболявания са заимствувани от народната медицина и са усъвършенствувани съобразно с нивото на съвременните познания. съобразно с нивото на съвременните познания. Например билколечението (фитотерапията)е възникнало като много важен клон на народната медицина и е усъвършенствувано като наука. Практиката показва, че съкровищницата на народната медицинска мъдрост и на народния опит все още не е изчерпана. Научни работници - лекари, задълбочавайки се в народната медицина, и днес се натъкват на интересни, полезни сведения, материали и факти. Те ги извличат от праха, с който са ги покрили вековете, проучват ги посредством методите на съвременната медицина, обосновават ги научно и с тях допълват съвременното лечебно изкуство.

Ръководните принципи на народната медицина могат да се формулират така:

1. Болните трябва да се лекуват предимно с естествени природни средства.

2. Едновременно с лечението трябва да се вземат мерки и за общо укрепване на организма чрез промени в режима на живот и хранене.

3. Лечението трябва да бъде строго индивидуализирано както по отношение на прилаганите лечебни средства, така и относно дозировката им.

4. Лечението трябва да бъде комплексно - да въздействува както върху болния орган, така и върху целия организъм.

5. При лечението по принцип не бива да се бърза (с изключение на особените и спешните случаи), за да се дава и на организма възможност да се бори с болестта.

6. Необходимо е у болните да се създава вяра в оздравяването чрез убеждаване, че болестта може да се превъзмогне чрез отстраняване на страха от нея и на психичното напрежение.

Тези принципи народната медицина осъществява посредством:

1. Многообразни природолечебни (физиотерапевтични) процедури: компреси, бани, обтривания, масажи, налагания с различни лапи, въздушни, слънчеви бани, движения и др.

2. Билколечение (фитотерапия).

3. Ликвидиране на психо-нервното напрежение, възникнало във връзка със заболяването, чрез словесно внушение. Чрез природните лечебни средства се цели възстановяване здравето на болния по безопасен начин.

Насоките на тяхното въздействие за възстановяване на нарушената органна структура, на потиснатите и променени функции на боледуващия орган и включването им в сложната функционална взаимозависимост на организма като цяло. За постигане на тази цел природните средства трябва да се подбират индивидуално, да се прилагат правилно и дозирано, за да окажат целенасочен лечебен ефект: общоукрепващ, повишаващ защитните сили на организма, възстановяващ нервно-психичните процеси, противовъзпалителен, противомикробен, регулиращ отделителните функции на съответните органи и органни жлези и др. При лечението е необходимо да се обръща внимание и на психичното състояние на болния: вяра в оздравяването, волево съзнание, доверие и самодоверие, самовнушение, оптимизъм, които да се противопоставят на натрапчивите страхове и мисли при някои болести и пр. Въздействието върху тези прояви се постига по словесен път. Природните лечебни средства, прилагани от народната медицина, са слънчевата светлина, въздухът, водата, храната (предимно растителна с плодове и зеленчукови сокове), сънят, който дава нужната почивка на всички телесни функции, доброто настроение, радостта, смехът, телесните упражнения, различните видове масаж, диети - суровоядството, лечение с мляко, минерални води, електричество, чрез глад, билколечение и пр. Билколечението например е един от основните методи, използувани през вековете от нашата народна медицина. Както се вижда, средствата на народната медицина са лесно достъпни. Те се намират в средата, заобикаляща болния. Вплетени в ежедневните битови условия, те допринасят за осъществяване на неговите нормални физиологични функции. При заболяване същите средства се използуват, променени количествено и качествено, с различна сила и степен на влияние, индивидуално при всеки болен и в зависимост от мястото и характера на заболяването. И така народната медицина си служи предимно с природни лечебни средства.

ПЕТЪР ДИМКОВ

ФИЗИОЛЕЧЕНИЕ